С изненада научих за намеренията да се постави ето това пано, макар че много от хората, което участват в тази идея, са мои приятели, някои от тях близки.

Подготовката е започнала преди година, много преди да стана заместник-кмет, и ето, че аз узнах за тази идея едва вчера – обадиха ми се загрижени хора, в чиито качества на художествени експерти не се съмнявам. Видях днес и самия проект в публикации.

Не бих могъл да направя нищо официално, за да спра проекта, както ме молят – всички изисквани от наредбите и закона процедури са преминали.

Но тъй като не искам името ми по никакъв начин да се свързва с това нещо, смятам за необходимо да заявя своята позиция:

Самата идея да се направи нещо за паметта на търновските благодетели е прекрасна. Наистина, това е много важно и свалям шапка на тези велики личности, които са отделяли от средствата си и са работили безкористно за града си. Свалям шапка и на тези, които се опитват да възродят и запазят паметта за тях – ротарианците.

Категорично се разграничавам и се противопоставям обаче тази хубава идея да бъде осъществена по този начин.

Градската среда на Велико Търново е най-ценната ни собственост като жители на това уникално място.

В нея няма място за експерименти.

За мен това не е изкуство, това е имитация на изкуство с изразни средства от средата на миналия век.

Истинските пана, които са произведения на изкуството, са по-надолу по същата улица и това няма да прибави нищо като естетика. Напротив, ще развали ефекта от ансамбъла, който е замислен като едно цяло и няма нужда от такава прибавка.

В проекта за паното няма друго послание, освен че новите дарители са уважили старите. Радвам се, че поне са решили да не слагат емблемата си. Това е достойно.

Много от вас, приятели, сте пътували по света, виждали сте как изглеждат и новите, и старите европейски градове. Как в старите части на градовете-икони се подбират внимателно дори нюансите, в които се боядисват стените. Но и как тези стени понякога стават канава, дори сцена за смели проекти, за истинско изкуство, което провокира, води напред, кара те да мислиш, да си задаваш въпроси, да разширяваш хоризонта си. Или просто да се наслаждаваш естетически, да изпиташ за момент истинска радост, докато преминаваш край нещо такова и имаш чувството, че споделяш с твореца му едни и същи мисли и чувства. Ако пък не сте пътували, отворете гугъл и разглеждайте. Има какво да се види.

Такива проекти са обект на непресъхващ интерес, така че снимки има колкото искате.

А ето и едно от предложенията за конкурса, който Ротари клуб са провели.
Сравнете с изображенията по-горе и открийте разликите.

Драги ротарианци, благородни дарители от новото време. Според мен правите грешка.
Не хвърляйте ценните средства за нещо, което ще предизвиква по-скоро досада, отколкото размисъл, ще предизвика по-скоро въпроса: „Как можаха да сложат това нещо точно тук?“, отколкото „Кой ли е направил това прекрасно нещо?“.
Нека не караме гостите на града ни да поклащат глава, когато видят паното, и да си казват: „А, някаква останка от соцреализма!“.

И когато им кажем, че в града ни има факултет по изобразително изкуство, да не ни вярват.

Направете един конкурс сред студентите, ще видите какви прекрасни и свежи идеи ще получите. А защо не и сред преподавателите им? Може пък да поканите някое от най-големите имена в съвременното българско изкуство. Всеки би приел за висока чест една покана произведението му да присъства в търновския пейзаж.

Или пък сложете на стената един стих от големия търновски поет Марин Бодаков, който продължава да се грижи за любимия си град и след смъртта си. Друг път ще ви разкажа как. Всъщност, това е точно мястото, където той се е родил. Това е един огромен български поет, и това става ясно с всеки изминал ден, творчеството му тепърва ще се оценява. А какво по-подходящо място има за поезия от Велико Търново – град, който сам по себе си е една поема?

Има много начини да се почете паметта на дарителите, да се популяризира тяхното дело, без да се прибягва до ненужен буквализъм.

Велико Търново е наричан „душата на България, духът на Европа“. И ако искаме той наистина да стане европейски културен център, градът трябва да отправи поглед към своето бъдеще, чийто основен актив са хората – и то основно младите хора, с техните постижения в областта на науката, културата, начин на живот и способността да създават и трупат опит от това. Тези знания и компетенции ще формират новото европейско наследство.

Има много начини да се естетизира градската среда. Това пано според моето мнение е начин да се направи точно обратното. Виждаме произведение, съобразено изцяло и отговарящо на масовия вкус, който е наследство и отзвук от едно вече доста отдалечено време, от което претендираме да сме се откъснали. И се пропуска възможността да се постави, образно казано, един жалон, който да зададе посоката към новото, към едно по-високо културно ниво – да издигаме, вместо да се принизяваме.

В града ни има достатъчно и по-опитни, и млади хора, които се занимават с изкуство, с културен ландшафт, доказани специалисти са в своята област, и по-важното, имат широк поглед и освободено мислене. Убеден съм, че по такива важни въпроси, свързани с облика на Историческата и духовна столица на България, трябва да се чува и тяхното мнение.

Иначе за самата идея да се почисти, облагороди и естетизира това място – Браво и благодаря на ротарианците!