Какво общо може да има между семейство Чамуркови, един град с корида, който се намира между Франция и Испания, старата (и нова) столица на България, латино групата Банда дел Падре, едно френско списание и мен?
Прочетете и ще разберете.
Пресечната точка, разбира се, съм аз.
А поводът е броят за октомври-ноември на списание „Urbanisme“, който ми изпратиха от редакцията му в края на 2022.
Това е всъщност най-авторитетното европейско списание за архитектура, културно-историческо наследство и урбанизъм. Излиза на всеки два месеца още от 1932 година и да попаднеш на страниците му си е огромна чест. В интернет е пълно с писанията на хора, изпаднали в истерия, че са писали за тях или са публикували нещо тяхно в това издание.
Е, аз няма да изпадам в истерия, а съвсем скромно ще се похваля. Защото съм го заслужил, пък и от малък съм си такъв – скромен, но справедлив. 🙂
Та така. Да караме подред.
През миналото лято прескочих до Франция, и по-точно до градчето Дакс, почти на испанската граница. На 630 км от Париж (ох!), които с TGV се вземат за три часа и малко. Прекрасно градче. Всъщност първият град в Европа, започнал да развива балнеолечение. Заради десетките минерални извори, върху всеки от който е построен хотел. С изключение на огромната чешма на центъра, издигната през римско време, върху която няма хотел. Действащата корида не е построена върху извор, а до реката.
Разбира се, не се оказах там случайно.
Бях поканен за участие в Националния конгрес на CCR – https://www.sites-cites.fr/ Sites & Cités remarquables de France. Това е една изключителна асоциация, създадена през 2000 г. като НПО, но с мощната подкрепа на френската държава. Тя развива глобални, политически и технически, градоустройствени, икономически, социални и културни активности. В нея влизат градове и мрежи от градове, които имат статут „Забележителни обекти на наследството“ (във Франция), както и градовете и държавите, които са подписали конвенцията „Градове и държави на изкуството и историята“.
Без съмнение, Sites & Cités е най-влиятелната такава организация в Европа, което се дължи и на специалното отношение на Франция към културно-историческото наследство.
Велико Търново има щастието да си сътрудничи с тази организация, защото е град, който няма как да бъде определен другояче освен като „уникален“. Нашето сътрудничество, миналото и най-вече това, което предстои, е друга, обширна тема, с която ще ви запозная, като му дойде времето. Скоро.
А сега исках просто да разкажа за списанието и за конгреса.
Участвах в този конгрес по покана на Sites & Cités (изцяло на техни разноски).
Тук интересният момент е, че бях единственият чужденец, поканен да вземе участие. Да, точно така – единственият чужденец между 400-те участници!
И основната причина не е, защото съм красив, умен и скромен, както всички вие знаете, а защото Велико Търново вече е „Историческа и духовна столица на България“, а аз го представлявах на конгреса. Както и АОСТКИН (Асоциацията на общини със селища и територии на културно-историческо наследство).Това е един от конкретните примери как работи този „етикет“, както го наричат вечно недоволните мрънкачи.
„Историческа и духовна столица на България“ означава наистина много, фокусира вниманието, създава възможности и потенциал. Дори няма да коментирам реалния ръст в туризма, който се дължи на него.
Експозето ми, което представих в най-престижния панел, беше основно за сътрудничеството на Велико Търново със Sites & Cités, което има кратка – само десетгодишна история, но е наистина богато с реални събития и действия. Не пропуснах, разбира се, възможността да представя и нашия невероятен град.
Експозето бе посрещнато с много голям интерес. След конгреса от асоциацията поискаха текста за публикация, а близо 40 кметове на големи и малки градове изявиха желание да посетят Велико Търново, за да се запознаят с града и с възможностите за сътрудничество, които той предлага.
И стигаме до списанието „Urbanisme“. На конгреса имаше негов кореспондент, но от редакцията изпратиха специално журналист, който да вземе интервю от мен на тема Велико Търново.
И ето го резултатът, държа го в ръцете си. Отдавна го държа, но едва сега намерих време да напиша за това.
Статия за Историческата и Духовна столица на България в Urbanisme, на 37 стр.. Огромна чест и внимание – факти, които могат да ни помогнат много в бъдеще. Заглавието?
Veliko Tarnovo, petits moyens pour grand patrimoine
Буквално: Велико Търново, малко средства за голямо наследство. Аз като преводач се изкушавам да го преведа по вложения в изречението смисъл: Велико Търново, малко средства за големи отговорности.
В едно изречение хората са ни дали диагнозата. А щом има диагноза, има и лечение. То се съдържа в самата диагноза.
Колко е важен погледът отвън, потвърждава и една друга моя международна среща на подобна тематика.
Мястото е Андонг, Южна Корея, събитието е 18. Световна конференция на Асоциацията на историческите градове. В. Търново е член заедно с още 128 града като Флоренция, Барселона, Сиан, Кьонджу, Краков, Киото и т.н. В единия панел, в който участвах (онлайн), Велико Търново отново стана център на внимание и обект на задълбочена дискусия. Накрая се стигна отново до за мен очевидния извод, че опазването и развитието на уникален исторически град като Велико Търново изисква прилагането на
„СПЕЦИФИЧЕН ЗАКОНОДАТЕЛНО-ФИНАНСОВ ПОДХОД„.
Хората отвън го виждат ясно. Не разбирам защо не го виждаме ние. И защо не правим нищо. Званието „Историческа и духовна столица“ е чудесна основа, но градежът върху нея трябва да започне. Веднага.
Час по-скоро трябва да започне работа по статута на града, по изработването на специално законодателство и на специален инвестиционен план за града. Държавниците трябва най-сетне да осъзнаят, че този град – символ на България и нейна гордост – има освен това невероятен инвестиционен потенциал. И всеки лев, вложен тук, ще се върне стократно. Като в много други подобни градове в света, където това е доказано.
След двадесет години това може да е един град – приказка. Ако започнем конкретни действия сега.
Сега.
P.S.
А какво е общото между изброените в подзаглавието?
Ами в списанието за В. Търново пише и в още една статия, на стр. 20, където е описано изказването ми на конгреса.
Двете статии са илюстрирани със снимки на града. Откъде са ги взели редакторите, не знам – най-вероятно от платформите за платени изображения в Интернет. Едната снимка е дело на известната фотографка Марина Чамуркова, а другата – на не по-малко известната й майка Виолета.
Едната снимка е озаглавена „Лятно оживление“. Направена е минути преди концерта на моите любими „Банда Дел Падре“ пред галерията. А на първия ред, ако знаеш къде да гледаш, може да видиш плешивото ми теме.
А сега де?
Как да повярвам, че има случайни неща?
Бъдете здрави!
Блогът на Нейко Генчев 