Нали си спомняте стария анекдот?
Аз се сетих първо за него, а после за една латинска сентенция:
„Някои цели са толкова достойни, че дори неуспехът е победа.“
А поводът, че се сетих за тези неща е следният: Получихме писмо от ЮНЕСКО, от главния координатор на програмата „Световна столица на книгата“.
В него пише, че кандидатът Велико Търново е класиран на второ място и след дебати и допълнително заседание, със съвсем малка преднина е взето решение в полза на Страсбург (Франция).
Десет града участваха в надпреварата – Аман (Йордания), Хавана (Куба), Яш (Румъния), Обидос (Португалия), Пловдив, Рияд (Саудитска Арабия), Саламанка (Испания), Ташкент (Узбекистан); още два са били елиминирани при предварителното пресяване.
Ето и (почти цялото) писмо:
„Уважаеми г-н Генчев,
Консултативният комитет на Световната столица на книгата, съставен от ЮНЕСКО и представителите на Европейската и международната федерация на книготърговците (EIBF), Международния форум на авторите (IAF), Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) и Международната асоциация на издателите (IPA) бяха впечатлени от вашата кандидатура за Световна столица на книгата за 2024 г.; една от двете най-силни кандидатури, които получихме тази година.
Окончателното решение в полза на Страсбург (Франция) току-що беше обявено и ние осъзнаваме, че това окончателно решение ще дойде като разочарование за вашия град, но въпреки това се надяваме, че ще получите насърчение от нашите отзиви. Видяхме една изключително силна кандидатура; наистина се надяваме градът Ви да кандидатства отново в бъдеще.
Комисията намери вашето представяне на културната история на Велико Търново за много убедително и увлекателно. Вашата оферта изглежда е била разработена чрез похвално открит и приобщаващ процес. Вашите идеи за свободата на изразяване и за свободата на превода са много силни, имате добре разработен и обоснован бюджет, и като цяло планът ви за действие е отличен. Единствената слабост е, че планът е съсредоточен основно върху събитията, а не толкова върху по-дългосрочни, устойчиви програми.
Моля, не се колебайте да се свържете с нас, ако решите да кандидатствате отново, което настоятелно препоръчваме. Готови сме да проведем с вас допълнителни дискусии и да предоставим наставничество и методическа помощ от ЮНЕСКО…“
Моят коментар:
Ще бъда съвсем откровен: резултатът надмина очакванията ми, и то много!
В личен разговор ми беше обяснено, че ако не е участвал Страсбург, победителят щеше да се казва Велико Търново. Но въпреки всички достойнства на нашата кандидатура комисията е предпочела града, който е седалище на Съвета на Европа и на Европейския Съд по правата на човека, който е пет пъти по-голям от Велико Търново и разполага с бюджет, който е просто несравним с нашия. Да не говорим, че там има 59 (!) библиотеки, между които втората по големина във Франция, и 25 книжарници.
Наистина съм доволен. Предишната кандидатура на Велико Търново, подадена преди две години, дори не е преминала предварителното пресяване, а сега сме на финала! Това не е злорадство към хората, които са правили предната кандидатура, а радост, че сегашните ни идеи и работа са оценени толкова високо.
Не съм стигал толкова далеч в мечтите си – че за два месеца ще успеем да подготвим кандидатура, която да спечели (макар че работихме по нея почти денонощно заради краткия срок). Не вярвах, че родният ни град има реални шансове.
Идеята ми беше друга:
Да си поставим цел, която да обедини съгражданите ни, да ни увлече, да ни накара да мислим за града ни като за нашия дом, който да направим много по-добър за живеене и по-интересен, да провокираме хората да дават идеи, които да осъществяваме заедно. Освен това, и то не по-малко важно: да създадем екип, който да може да работи по такива мащабни задачи и цели. И всичко това се получи.
Нищо не ни пречи да осъществим повечето от идеите, включени в кандидатурата, и без да сме получили титлата. Просто трябва да работим за това, без да се отказваме и без да спираме.
И да подготвяме следващата ни кандидатура.
Инчеон (Ю.Корея) успя от третия път. Куала Лумпур – от четвъртия. И т.н…
Дължа ви и обяснение относно слабостта, която са ни посочили:
Знаем за нея.
Но нямаше как да заложим дългосрочни програми, без да имаме гарантирана дългосрочна подкрепа от държавата за тях.
И без бюджет на държавата.
Всъщност, и без държава.
Искам да спомена и другия български участник: Пловдив.
От хора, на които вярвам, научих, че пловдивчани са решили да се включат в надпреварата след като са научили за нашата кандидатура. Може би, за да се докажат още веднъж, след като станаха Европейска столица на културата, а ние не успяхме.
Разбира се, имат пълно право да постъпят както желаят. Но ако аз бях на тяхно място, бих се обадил на колегите-конкуренти, да обсъдим заедно нещата и да помислим за обща стратегия. От това можеше само да спечелим. Както направиха Торино и Рим през 2006 и спечелиха титлата с общата си кандидатура.
Ние обаче сме в България и не се славим с колективния си дух.
Хората смятат двата ни града за вечни съперници в културно отношение, но аз имам малко по-различно мнение, което е само мое лично. Поради много причини, не само исторически, Пловдив и Велико Търново имат различен тип уникална градска култура. Пловдив има културата на кръстопътя, на смесването и разнообразието, а ние – на цитаделата, на крепостта, на пазителя на най-ценното. Тоест, колкото и условно да е това твърдение, ние взаимно се допълваме и можем да сме си много полезни взаимно. Да се надяваме, че нещо такова ще се случи някога в бъдеще.
…
Знаете ли, улових се, че въздъхнах с облекчение. Наистина човек трябва да внимава какво си пожелава… Ако ни бяха избрали, не знам дали щях да издържа на новото напрежение.
Когато намеря време, ще публикувам най-интересните дейности, заложени в кандидатурата. Този път ще ги оценявате вие, а не комисията. И… можем да започнем да правим тези неща. Те са полезни за нас и за града ни, независимо дали сме получили някаква титла или не.
С най-дребния шрифт:
• Одри Азулай, новият генерален директор на ЮНЕСКО, е първата французойка на този пост.
• Страсбург е първият френски град, който печели тази титла.
• ЮНЕСКО получава процент от бюджета за събитията на града-победител за административно обслужване.
Блогът на Нейко Генчев 