Казвам се Нейко Генчев. На около 350 години съм.
По аборигенското летоброене. От една приятелка научих, че според аборигените в Австралия имаш рожден ден всеки път, когато направиш нещо значимо – нещо, което е от полза за племето.
Надявам се да стана поне на 1000 аборигенски години, защото вече ми е по-лесно да правя полезни дела. Намирам се в златната възраст за един мъж, когато знаеш и можеш, а натрупаният опит си казва думата.

Знаете, че възрастта е функция на духа. Ето защо аз се чувствам млад и живея в 21 век, а не в 20-ти, както някои от моите връстници.
Светът за мен е интересно място. Не спирам да се удивлявам на многообразието му, не спирам да се радвам на красотата му.
Тази радост ме изпълва с енергия и с още желание за живот.

Винаги съм работил поне по 12 часа на ден, в много дни и по повече, но никога не ми е достатъчно, защото моята работа е всъщност удоволствие за мен.

Обичам да пътувам. Изминавам с автомобил близо 100 000 километра всяка година – в България и Европа. Пътуването ме кара да се чувствам свободен, зарежда ме с емоции и впечатления. Пътувайки, си почивам най-добре.

Но най-голямото удоволствие за мен е общуването с хората. По всички начини – като разговарям с тях, като чета книгите, които са написали, като гледам картините, които са нарисували, като слушам музиката им или се наслаждавам на актьорските им изпълнения.
Всеки човек е един свят. А някои са огромни светове с огромни богатства и един живот не стига, за да ги опознаеш.

Имам няколко дипломи, говоря няколко езика, но това едва ли е толкова важно, много хора знаят и могат повече.
По-важно за мен е, че имам добро семейство, здрави сме, работя заедно със сина си (това е истинско щастие, повярвайте!) и то работа, която ме прави щастлив. Имам и много приятели от различни страни.

Занимавам се с много дейности, свързани с почти всички области на културата, но и с мениджмънт,  търговия и производство на полиграфическа техника.
Вече 21 години управлявам издателство, което се нареди между трите най-големи в България по книжна продукция, а и по качество и стойност на тази продукция. Заместник-председател съм на Сдружението на българските академични издателства. Бил съм и доста години професионален музикант. Занимавам се с преводи. Председател съм на Института по приложна музеология, в който се развиват широк спектър дейности, свързани с музейното дело в България.

Няма да скромнича, направил съм някои неща за своя град, с които се гордея. Изцяло за моя сметка, без да очаквам нищо в отплата. Защото така съм преценил, защото това е моят стил – важно е това, което правя, да ми носи удовлетворение, да е истинско. Материалното винаги е на втори план.

Спонсорство за културни проекти, дарителство, подпомагане на читалища и библиотеки, организиране на събития и концерти са част от моята постоянна дейност.

Опитвам се да помогна на страната ни, на града и общината, особено в приоритетните за мен области – култура, образование, европейска интеграция. Тези области са всъщност най-важните в живота ни, от тях пряко зависи всичко останало – и икономическото ни развитие, и политическото ни място в света.

Мисля, че има хора, които ме познават, във всеки град и в почти всяко село на нашата Великотърновска област. Те знаят, че винаги давам всичко от себе си, когато се заема с нещо. Обръщам се към тях и към останалите, които не ме познават – можете да сте сигурни, че няма да ви подведа и че винаги можете да разчитате на мен, когато става дума за нещо стойностно.

Беше ми приятно.